13 мая 2019 г., 07:17

И в другия живот ще съм такава

2.1K 18 25

Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.

 

И много казах, (повечето скрих)
и артефакт бях, (колко ми прилича).
Все бях виновна, никой не виних,
душа старинна трудно се обича.

 

И с болка заплатих я (мъдростта)
и обичта стихът ми изковава.
Дали благодарих? (За храбростта).
И в другия живот ще съм такава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, Пати. Поздравления. А движението по допирателната може да е докосване до нещо красиво.
  • И в другия живот ще съм такава...
    Сега Наздраве и ... ще му мислим тогава.
    Наздраве, Наде ! Прекрасен стих !
  • Благодаря, Иване! Хубаво е, Пепи! Много!
  • Благодаря на Боженски, че ме върна тук, за да видя и какъв стихокоментар съм ти написала!
    Я да си го копна, че дори ми и хареса
  • Поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...