10 mar 2019, 10:33

И в патериците на дните, невенът пак ще прецъфти.

786 12 22

Скрибуцащ, с патериците на дните,

животът е болка и лъжи.

И всичкото тежи, скърби, горчи.

Загубваме се някъде в незнанието

на ежедневно придобитото познание.

Доброто е като невен –

цъфти красиво и искри,

ухае с портокаловата диадема,

събрала меки слънчеви лъчи,

лекува и затваря рани,

остава белегът, уви, невидим

в тъмното да пари и боли.

Докоснеш ли се до листенцата,помни,

лъчът и ароматът на доброто

пак ще  омаят твоите очи,

и като мъничка пчела ще полети,

душата ти, човешка -

забравила да търси брод в река,

открила пътища за своите ново изникнали крила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, благодаря момичета! Мили сте! Гале, животът ни кара да настръхваме, всичко друго сме си ние. Доче, ние сме добри семенца, но в почвата на живота всеки изниква и различно вирее. Благодаря ви от все сърце и нека обичта, вярата и доброто да не ви липсват никога!
  • Докосваш с обич, вяра, доброта, Лия! Ароматът на доброто - винаги ще омайва сърцата ни.
  • Поразително, както винаги ! Чета и настръхвам, браво Иле !
  • Благодаря ви,Марианка и Гавраил!
    Благодаря и на добавилите в любими!
    Гавраил, сигурно е така. Не съм сигурна, но мисля,че без тъмнината, няма как да различаваме светлината.
  • Прочетох стиха ти и се замислих дали с подсъзнанието си не търсим както светлата така и тъмната страна на живота.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...