И в патериците на дните, невенът пак ще прецъфти.
Скрибуцащ, с патериците на дните,
животът е болка и лъжи.
И всичкото тежи, скърби, горчи.
Загубваме се някъде в незнанието
на ежедневно придобитото познание.
Доброто е като невен –
цъфти красиво и искри,
ухае с портокаловата диадема,
събрала меки слънчеви лъчи,
лекува и затваря рани,
остава белегът, уви, невидим
в тъмното да пари и боли.
Докоснеш ли се до листенцата,помни,
лъчът и ароматът на доброто
пак ще омаят твоите очи,
и като мъничка пчела ще полети,
душата ти, човешка -
забравила да търси брод в река,
открила пътища за своите ново изникнали крила.
© И.К. All rights reserved.
Мили сте! Гале, животът ни кара да настръхваме, всичко друго сме си ние. Доче, ние сме добри семенца, но в почвата на живота всеки изниква и различно вирее. Благодаря ви от все сърце и нека обичта, вярата и доброто да не ви липсват никога!
