31 jul 2018, 13:39

И в теб живеят триста откачалки

  Poesía » Otra
759 9 24

Кой беше той,  баронът, откачения?
От блатото се вадил за косата.
Приличаме си, няма тук две мнения.
И лудостта му май ми е позната.

 

Идалгото със шлема си, ръждивия,
за мене пази мелница най-злата.
И в мене смелостта си, преоткрива я.
И като него не съм в ред с главата.

 

Когато Марс ти е планета - водеща,
а бил ти е живота все сред жалки
превръщаш се във лудница, но ходеща
и в теб живеят триста откачалки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....