Заключена душата ми в безвремие,
в поредица от сиви дни.
Някакво нелепо отражение
на това... когато беше ти.
Животът ми е знойна пустош,
сред буря от разлюбени сълзи.
Нещастието - моя втора същност
след моето и твоето "преди".
Губя се сред пясъци от мъки,
потъвам във морета от печал
и чувам твойте тихи стъпки
по пътя, който сам си си избрал. ...