31.01.2007 г., 21:17 ч.

И вече... 

  Поезия
785 0 5
Заключена душата ми в безвремие,
в поредица от сиви дни.
Някакво нелепо отражение
на това... когато беше ти.

Животът ми е знойна пустош,
сред буря от разлюбени сълзи.
Нещастието - моя втора същност
след моето и твоето "преди".

Губя се сред пясъци от мъки,
потъвам във морета от печал
и чувам твойте тихи стъпки
по пътя, който сам си си избрал.

И вече...

Поглеждам в очите ти с двуличие
и пак поименно наричам те.
На пук на твойто безразличие
сърцето ми нашепва пак - обичам те!



февруари 2006

© Борислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??