Patrizzia (Надежда Ангелова)
2079 18237
13 feb 2022, 11:33  

И викам, викам – глас насъ̀не 

  Poesía » Filosófica
158 4 7

И стиска, сиска до премала,
съдбата тънкия ми врат,
бесилки, примки, издържала,
поемам въздух и растат,
в нозете тръни избуяли,
препъват вярата. Боли!
Не искам никой да ме жали,
а и да искам... Надали...

 

И викам, викам – глас насъ̀не,
край мене нито брат, ни враг,
надеждата ми тихо тъне
и на инат изплува пак.
В сърцето камъче боде ме,
и шепне нощем: — Оживя!
Живот без мъки, безпроблемен,
за тебе знай не е това.

 

И влачат, влачат се кервани
от грижи. Времето бразди
лицето. Младо ще остане
сърцето. Хиляди звезди,
чертог издигат и ме чакат...
след мочурлива смрад и кал,
сконфузен ще отстъпи мракът
и пак ще цъфне люляк бял.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??