12 dic 2019, 17:43  

И вкусих Светлината

  Poesía
2.3K 8 10

И ВКУСИХ СВЕТЛИНАТА


„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,

а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/

 

Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета
и преобличах в Его свободата.
По пътя си оставях празнота,
а вярвах, че съм сеела надежда.
Очаквала съм смисъл от неща,
които издълбоко ме изцеждат…

До онзи миг на истинска тъга,
на болка в дълбината на сърцето,
когато най-накрая осъзнах,
че маските зарастват на лицето.
Малцина носят истинска любов,
живеем с подменена самоличност
и се разливат мигове живот
в отрови от неистова себичност…

Но няма жребий. Вярата избрах,
а изборът се плаща от душата!
Препъвах се в това, което бях,
но се снижих и вкусих Светлината!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

И вкусих Светлината 🇧🇬

И вкусих Светлината
10,00 BGN
2K 1

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....