12.12.2019 г., 17:43 ч.  

И вкусих Светлината 

  Поезия
1773 8 10

И ВКУСИХ СВЕТЛИНАТА


„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,

а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/

 

Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета
и преобличах в Его свободата.
По пътя си оставях празнота,
а вярвах, че съм сеела надежда.
Очаквала съм смисъл от неща,
които издълбоко ме изцеждат…

До онзи миг на истинска тъга,
на болка в дълбината на сърцето,
когато най-накрая осъзнах,
че маските зарастват на лицето.
Малцина носят истинска любов,
живеем с подменена самоличност
и се разливат мигове живот
в отрови от неистова себичност…

Но няма жребий. Вярата избрах,
а изборът се плаща от душата!
Препъвах се в това, което бях,
но се снижих и вкусих Светлината!!!

 

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1417 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??