12.12.2019 г., 17:43  

И вкусих Светлината

2.3K 8 10

И ВКУСИХ СВЕТЛИНАТА


„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,

а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/

 

Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета
и преобличах в Его свободата.
По пътя си оставях празнота,
а вярвах, че съм сеела надежда.
Очаквала съм смисъл от неща,
които издълбоко ме изцеждат…

До онзи миг на истинска тъга,
на болка в дълбината на сърцето,
когато най-накрая осъзнах,
че маските зарастват на лицето.
Малцина носят истинска любов,
живеем с подменена самоличност
и се разливат мигове живот
в отрови от неистова себичност…

Но няма жребий. Вярата избрах,
а изборът се плаща от душата!
Препъвах се в това, което бях,
но се снижих и вкусих Светлината!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

И вкусих Светлината

И вкусих Светлината
10,00 лв.
2K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...