Животът е хубав... И все пак

аз нямам каквото мечтах.

Избродих по стръмни пътеки.

По пътища черни вървях.

Преплувах реки и морета

от хора, надежди, мечти...

Обичах, а бях поругана.

Подадох и двете страни...

Опитах да бъда различна,

наказана бях за това.

Извърших дела непривични...

Изрекох прогнили слова...

И все пак... животът е хубав!

Прости ми дори наглостта

да вярвам, че мога да бъда

по-горе от него... Сама!

Усмихва се слънцето още,

макар че със облак го скрих.

Простиха ми звездните нощи,

че поглед в земята протрих.

Сега често гледам нагоре.

Небето нашепва за чудо...

Мечтая и с хората споря,

че все пак животът е хубав.