Милора (Ива Милорадова)
1 55

Oct 22, 2010, 7:32 AM

... И все пак...

Poetry » Love

995 0 1

Животът е хубав... И все пак

аз нямам каквото мечтах.

Избродих по стръмни пътеки.

По пътища черни вървях.

Преплувах реки и морета

от хора, надежди, мечти...

Обичах, а бях поругана.

Подадох и двете страни...

Опитах да бъда различна,

наказана бях за това.

Извърших дела непривични...

Изрекох прогнили слова...

И все пак... животът е хубав!

Прости ми дори наглостта

да вярвам, че мога да бъда

по-горе от него... Сама!

Усмихва се слънцето още,

макар че със облак го скрих.

Простиха ми звездните нощи,

че поглед в земята протрих.

Сега често гледам нагоре.

Небето нашепва за чудо...

Мечтая и с хората споря,

че все пак животът е хубав.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gudel4e (Дияна)

Ива пишеш завладяващо...
Харесах много и накакси ми навяваш за мен самата.Не си сама и аз нямах това, което мечтах, но харесавм това, което имам сега!
Поздравления, впечатлена съм

2010-10-22T16:54:23+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0