Oct 22, 2010, 7:32 AM

... И все пак...

  Poetry » Love
991 0 1


Животът е хубав... И все пак

аз нямам каквото мечтах.

Избродих по стръмни пътеки.

По пътища черни вървях.

 

Преплувах реки и морета

от хора, надежди, мечти...

Обичах, а бях поругана.

Подадох и двете страни...

 

Опитах да бъда различна,

наказана бях за това.

Извърших дела непривични...

Изрекох прогнили слова...

 

И все пак... животът е хубав!

Прости ми дори наглостта

да вярвам, че мога да бъда

по-горе от него... Сама!

 

Усмихва се слънцето още,

макар че със облак го скрих.

Простиха ми звездните нощи,

че поглед в земята протрих.

 

Сега често гледам нагоре.

Небето нашепва за чудо...

Мечтая и с хората споря,

че все пак животът е хубав.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ива пишеш завладяващо...
    Харесах много и накакси ми навяваш за мен самата.Не си сама и аз нямах това, което мечтах, но харесавм това, което имам сега!
    Поздравления, впечатлена съм

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...