... И все пак...
Животът е хубав... И все пак
аз нямам каквото мечтах.
Избродих по стръмни пътеки.
По пътища черни вървях.
Преплувах реки и морета
от хора, надежди, мечти...
Обичах, а бях поругана.
Подадох и двете страни...
Опитах да бъда различна,
наказана бях за това.
Извърших дела непривични...
Изрекох прогнили слова...
И все пак... животът е хубав!
Прости ми дори наглостта
да вярвам, че мога да бъда
по-горе от него... Сама!
Усмихва се слънцето още,
макар че със облак го скрих.
Простиха ми звездните нощи,
че поглед в земята протрих.
Сега често гледам нагоре.
Небето нашепва за чудо...
Мечтая и с хората споря,
че все пак животът е хубав.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
