И ВСЕ ПАК...
Подобно на ято от гарвани черни,
обгърнат във мрак е вековният град.
Разхождат се сенките в рокли вечерни,
от пристана лъха заплаха и хлад.
По старите къщи бръшляни пълзят,
обличат ги в тъмнозелено.
Заключени спомени в снимки от прах
въздъхват в нощта уморено.
А мостът прегърбен все тъй отстрани
към тъжните залези гледа.
Отдавна по него живот не кипи ...