И все пак...
И ВСЕ ПАК...
Подобно на ято от гарвани черни,
обгърнат във мрак е вековният град.
Разхождат се сенките в рокли вечерни,
от пристана лъха заплаха и хлад.
По старите къщи бръшляни пълзят,
обличат ги в тъмнозелено.
Заключени спомени в снимки от прах
въздъхват в нощта уморено.
А мостът прегърбен все тъй отстрани
към тъжните залези гледа.
Отдавна по него живот не кипи
и тъне в мълчание бледо...
Прихлопват с умора един подир друг
прозорците свойте очи.
Раздира мълчанието в миг стържещ звук...
А после - градът пак мълчи.
И все пак...
Разтворил криле за надежда,
с величие гордо отрекъл Смъртта,
един непокорен прозорец поглежда
от своята крепост самотна света.
И сякаш напук на тъгата околна
стои на перваза му цвете в саксия
и с пролетна дързост, щастливо и волно,
цъфти насред цялата земна стихия!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
