И все повече

Poesía

741 2 1

И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...

Дали съм нечия или пък твоя?
Истината все погубва ме...
Но пак за нея боря се, ли боря.

Не съжалявам за пътищата извървяни,
нито за поетите посоки...
Уроците научени са по-ценни от покоя!

И пак изгубвам се...
Във теб...
Във мен...
Във нищото...
Дали вярна е посоката
или отново
до задънената улица ще стигна?

А там във края всички
скрити болки чакат ме,
за да ми напомнят,
че не съм от тук,
никоя съм
и пак нанякъде съм...

©Екатерина Глухова
12. Декември 2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

katenstain (Екатерина Глухова)

Бри, Благодаря ти...

2019-12-13T11:00:35+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0