И все повече
И ВСЕ ПОВЕЧЕ
И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...
Дали съм нечия или пък твоя?
Истината все погубва ме...
Но пак за нея боря се, ли боря.
Не съжалявам за пътищата извървяни,
нито за поетите посоки...
Уроците научени са по-ценни от покоя!
И пак изгубвам се...
Във теб...
Във мен...
Във нищото...
Дали вярна е посоката
или отново
до задънената улица ще стигна?
А там във края всички
скрити болки чакат ме,
за да ми напомнят,
че не съм от тук,
никоя съм
и пак нанякъде съм...
©Екатерина Глухова
12. Декември 2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Глухова Всички права запазени
