И все повече

Poetry

743 2 1

И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...

Дали съм нечия или пък твоя?
Истината все погубва ме...
Но пак за нея боря се, ли боря.

Не съжалявам за пътищата извървяни,
нито за поетите посоки...
Уроците научени са по-ценни от покоя!

И пак изгубвам се...
Във теб...
Във мен...
Във нищото...
Дали вярна е посоката
или отново
до задънената улица ще стигна?

А там във края всички
скрити болки чакат ме,
за да ми напомнят,
че не съм от тук,
никоя съм
и пак нанякъде съм...

©Екатерина Глухова
12. Декември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katenstain (Екатерина Глухова)

Бри, Благодаря ти...

2019-12-13T11:00:35+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0