И все повече

Poetry

745 2 1

И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...

Дали съм нечия или пък твоя?
Истината все погубва ме...
Но пак за нея боря се, ли боря.

Не съжалявам за пътищата извървяни,
нито за поетите посоки...
Уроците научени са по-ценни от покоя!

И пак изгубвам се...
Във теб...
Във мен...
Във нищото...
Дали вярна е посоката
или отново
до задънената улица ще стигна?

А там във края всички
скрити болки чакат ме,
за да ми напомнят,
че не съм от тук,
никоя съм
и пак нанякъде съм...

©Екатерина Глухова
12. Декември 2019г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katenstain (Екатерина Глухова)

Бри, Благодаря ти...

2019-12-13T11:00:35+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0