13 дек. 2019 г., 06:13

И все повече

744 2 1

И ВСЕ ПОВЕЧЕ 

 

И все повече изгубвам се...
Обърканите полети сломиха ме...
Силите напускат ме.
Драпам с остри нокти във покоя...

Дали съм нечия или пък твоя?
Истината все погубва ме...
Но пак за нея боря се, ли боря.

Не съжалявам за пътищата извървяни,
нито за поетите посоки...
Уроците научени са по-ценни от покоя! 

И пак изгубвам се...
Във теб...
Във мен...
Във нищото...
Дали вярна е посоката
или отново
до задънената улица ще стигна?

А там във края всички
скрити болки чакат ме,
за да ми напомнят,
че не съм от тук,
никоя съм
и пак нанякъде съм... 

 

©Екатерина Глухова
12. Декември 2019г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...