И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.
Сълза останала или подкова,
изсъхнали цветя от идеали,
мечти, любови и отрова...
да ги преглътнем - неуспяли.
Пречупени криле на птици,
изкуствени усмивки и лъжи,
костюми, маски на трагици
и... непотребни аз и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© любимка Todos los derechos reservados
Така няма да пречим на никой и ще направим забележимо стихото
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
