28.10.2020 г., 19:25

И все така

750 5 16

И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.

Сълза останала или подкова,
изсъхнали цветя от идеали,
мечти, любови и отрова...
да ги преглътнем - неуспяли.

Пречупени криле на птици,
изкуствени усмивки и лъжи,
костюми, маски на трагици
и... непотребни аз и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предлагам да превърнем спама си в нещо полезно, добро и да отдадем някому дължимото внимание
  • Предлагам ви да се преместим под някое хубаво незабелязано от никой стихо и да си говорим там Така няма да пречим на никой и ще направим забележимо стихото
  • Значи да очакваме Гледащият се с котки
  • Извинете ме, ако съм ви затруднила :р
  • Кроячка е дизайнерка, хюмен дизайн

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....