И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.
Сълза останала или подкова,
изсъхнали цветя от идеали,
мечти, любови и отрова...
да ги преглътнем - неуспяли.
Пречупени криле на птици,
изкуствени усмивки и лъжи,
костюми, маски на трагици
и... непотребни аз и ти.
© любимка All rights reserved.