5 sept 2011, 12:42

...и всичко безнадеждно чезне... 

  Poesía
1347 0 37
Навярно липсваш на ръцете ми,
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса
в ярема на измамените мисли
да бяхме нея жадно покосили,
преди животеца да ме прелисти.
Навярно липсваш на очите ми
по-сиви са и от ония бездни,
в които се стопяват и сълзиците
и всичко безнадеждно чезне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??