...и всичко безнадеждно чезне...
Навярно липсваш на ръцете ми,
защото са изтъркани и сухи,
и бръчките по тях са вплетени
в мечтите ни пустинно глухи.
И вечер ме спохожда тая липса
в ярема на измамените мисли
да бяхме нея жадно покосили,
преди животеца да ме прелисти.
Навярно липсваш на очите ми
по-сиви са и от ония бездни,
в които се стопяват и сълзиците
и всичко безнадеждно чезне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
