Sep 5, 2011, 12:42 PM

...и всичко безнадеждно чезне...

  Poetry
1.5K 0 37

Навярно липсваш на ръцете ми,

защото са изтъркани и сухи,

и бръчките по тях са вплетени

в мечтите ни пустинно глухи.

 

И вечер ме спохожда тая липса

в ярема на измамените мисли

да бяхме нея жадно покосили,

преди животеца да ме прелисти.

 

Навярно липсваш на очите ми

по-сиви са и от ония бездни,

в които се стопяват и сълзиците

и всичко безнадеждно чезне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Красота!
  • Хубав стих, Ники!
    "и капка по капка, в тъга остана,
    в сърцето Господно изтече." Поработи над тези думи, има какво да се желае, не търси на всяка цена съвършенството в римите, защото се усеща и думите звучат пришито...
    Знаеш, че не коментирам винаги, но следя развитието ти и се старая максимално да съм искрена с теб, точно заради него.


  • къде ще чезнеш чародейке...кълбото завърти и обичта върни!!!
  • Красота е, Ники! Като красива картина!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...