И въпреки всичко оставам...

Poesía » Otra

1.1K 0 0

Нима много е да искам да обичам?

Нима безрасъдно е да се вричам?

Нима глупаво е след теб да тичам?

Нима... защото без тебе не мога да дишам.

Нима единствено моят прозорец свети в нощта?

Нима само моята врата е винаги подмината?

Нима моето сърце пак кисне в на изпепелените мечти прахтта?

Нима... защото мислих си, че ти си любовта.

Нима?

Нима очакваш да повярвам, че към мене хладен си?

Нима искаш отново смирено като пораженец да сведа главата си?

Нима капка милост за мене нямаш във сърцето си?

Нима... защото, надявах се, за мене опора да си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0