И въпреки всичко оставам...

Poetry » Other

1.1K 0 0

Нима много е да искам да обичам?

Нима безрасъдно е да се вричам?

Нима глупаво е след теб да тичам?

Нима... защото без тебе не мога да дишам.

Нима единствено моят прозорец свети в нощта?

Нима само моята врата е винаги подмината?

Нима моето сърце пак кисне в на изпепелените мечти прахтта?

Нима... защото мислих си, че ти си любовта.

Нима?

Нима очакваш да повярвам, че към мене хладен си?

Нима искаш отново смирено като пораженец да сведа главата си?

Нима капка милост за мене нямаш във сърцето си?

Нима... защото, надявах се, за мене опора да си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0