И въпреки всичко оставам...

Poetry » Other

1.1K 0 0

Нима много е да искам да обичам?

Нима безрасъдно е да се вричам?

Нима глупаво е след теб да тичам?

Нима... защото без тебе не мога да дишам.

Нима единствено моят прозорец свети в нощта?

Нима само моята врата е винаги подмината?

Нима моето сърце пак кисне в на изпепелените мечти прахтта?

Нима... защото мислих си, че ти си любовта.

Нима?

Нима очакваш да повярвам, че към мене хладен си?

Нима искаш отново смирено като пораженец да сведа главата си?

Нима капка милост за мене нямаш във сърцето си?

Нима... защото, надявах се, за мене опора да си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0