И започнем да живеем....

Poesía » Otra

1.1K 1 11

Искам те, ела! Къде си?
Върна се! Събуди ада!
После двата свята смеси
в безпощадната ни сряда.

И превърна я във чудо,
ненаситно и желано.
Заприличахме на луди,
дето свирят на пиано.

От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши.

А земята се разтвори
и провряхме се през нея,
за да идем двама горе
и започнем да живеем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много образен стих, посветен на магията на любовта!
Оригинални, силно въздействащи и стилни метафори!
Поздрави и от мен!

2015-02-20T11:24:11+02:00
Самодива (Вики)

Браво!

2015-01-19T08:35:51+02:00
radiola (Рада Димова)

Отлично предадена емоция!Браво!

2015-01-17T20:27:17+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши."

С контраста в тези редове си постигнал огромно внушение.
Браво, Ивайло!

2015-01-17T18:31:10+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Браво!

2015-01-17T15:32:43+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0