И започнем да живеем....

Poesía » Otra

1.1K 1 11

Искам те, ела! Къде си?
Върна се! Събуди ада!
После двата свята смеси
в безпощадната ни сряда.

И превърна я във чудо,
ненаситно и желано.
Заприличахме на луди,
дето свирят на пиано.

От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши.

А земята се разтвори
и провряхме се през нея,
за да идем двама горе
и започнем да живеем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много образен стих, посветен на магията на любовта!
Оригинални, силно въздействащи и стилни метафори!
Поздрави и от мен!

2015-02-20T11:24:11+02:00
Самодива (Вики)

Браво!

2015-01-19T08:35:51+02:00
radiola (Рада Димова)

Отлично предадена емоция!Браво!

2015-01-17T20:27:17+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши."

С контраста в тези редове си постигнал огромно внушение.
Браво, Ивайло!

2015-01-17T18:31:10+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Браво!

2015-01-17T15:32:43+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0