И започнем да живеем....

Poesía » Otra

1.1K 1 11

Искам те, ела! Къде си?
Върна се! Събуди ада!
После двата свята смеси
в безпощадната ни сряда.

И превърна я във чудо,
ненаситно и желано.
Заприличахме на луди,
дето свирят на пиано.

От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши.

А земята се разтвори
и провряхме се през нея,
за да идем двама горе
и започнем да живеем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много образен стих, посветен на магията на любовта!
Оригинални, силно въздействащи и стилни метафори!
Поздрави и от мен!

2015-02-20T11:24:11+02:00
Самодива (Вики)

Браво!

2015-01-19T08:35:51+02:00
radiola (Рада Димова)

Отлично предадена емоция!Браво!

2015-01-17T20:27:17+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши."

С контраста в тези редове си постигнал огромно внушение.
Браво, Ивайло!

2015-01-17T18:31:10+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Браво!

2015-01-17T15:32:43+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0