И започнем да живеем....
Искам те, ела! Къде си?
Върна се! Събуди ада!
После двата свята смеси
в безпощадната ни сряда.
И превърна я във чудо,
ненаситно и желано.
Заприличахме на луди,
дето свирят на пиано.
От небето - гръм и сянка,
лепкав мирис на градушка.
В тишината - паднал Ангел
ни донесе мед и круши.
А земята се разтвори
и провряхме се през нея,
за да идем двама горе
и започнем да живеем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
