Под тежестта на нощта затихват очите,
градът е заспал уморен след деня.
Сенки обгръщат студено стените,
сега е моментът за мен да летя.
Потъвам дълбоко в своите мисли,
далече над всичко, което днес бях
и моите мечти са ангелски чисти,
забравила всичко, което видях.
Обиждана бях, а и много обиждах
и мразеха мен, а аз мразех пък тях,
хора безлични, така ги наричах,
подминах, забравих и сетне заспах.