29 nov 2015, 22:11

Иде вечната зима

  Poesía
487 0 5

"Споделяне на черен сън"

              Георги Драмбозов


Някой вече бързо

тегли ми чертата.

Тази вечна зима

чака пред вратата.

В пътя си белязан

стигам аз до тука.

Времето без милост

всичко ми профука.

 

В мене си остана

думата ми чиста.

Вече си останах 

сам на тази писта.

В стихче се подпирам,

в джоба нося рима.

Края си съзирам

в тази вечна зима.

 

Някой вече бързо

тегли ми чертата.

Тази вечна зима

чука на вратата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва. Според мен трябва да бъде направено като тъжна песен. Няма ли музиканти в тоя сайт?
  • Благодаря! Трогнат съм Приятели, от коментарите!
    Правилно сте разбрали, Приятели, че аз това го очаквам, но не се предавам! Благодаря за оценките!
    Желая ви лека и творческа седмица!!
  • Но..., за тази "черта" е нужно..., да се продължи във времето на няколко десетилетия, все пак живеем в 21 век, около нас има лекари, така че, на есхатологията се гледа - като на старомодна останка от отдавна минали времена...!!!
  • За зима пишеш, но си в силата си - като зряло лято и стихове редиш.
    Кураж и поглед напред, Колич!
  • Всъщност споделеното в текста би могло да се случи и в по-топъл сезон от зимата, но през нея е най-закономерно - особено през вечната зима!
    Харесах, Никола!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...