"Споделяне на черен сън"
Георги Драмбозов
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима
чака пред вратата.
В пътя си белязан
стигам аз до тука.
Времето без милост
всичко ми профука.
В мене си остана
думата ми чиста.
Вече си останах
сам на тази писта.
В стихче се подпирам,
в джоба нося рима.
Края си съзирам
в тази вечна зима.
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима
чука на вратата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
