"Споделяне на черен сън"
Георги Драмбозов
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима
чака пред вратата.
В пътя си белязан
стигам аз до тука.
Времето без милост
всичко ми профука.
В мене си остана
думата ми чиста.
Вече си останах
сам на тази писта.
В стихче се подпирам,
в джоба нося рима.
Края си съзирам
в тази вечна зима.
Някой вече бързо
тегли ми чертата.
Тази вечна зима
чука на вратата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
