29.11.2015 г., 22:11

Иде вечната зима

483 0 5

"Споделяне на черен сън"

              Георги Драмбозов


Някой вече бързо

тегли ми чертата.

Тази вечна зима

чака пред вратата.

В пътя си белязан

стигам аз до тука.

Времето без милост

всичко ми профука.

 

В мене си остана

думата ми чиста.

Вече си останах 

сам на тази писта.

В стихче се подпирам,

в джоба нося рима.

Края си съзирам

в тази вечна зима.

 

Някой вече бързо

тегли ми чертата.

Тази вечна зима

чука на вратата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва. Според мен трябва да бъде направено като тъжна песен. Няма ли музиканти в тоя сайт?
  • Благодаря! Трогнат съм Приятели, от коментарите!
    Правилно сте разбрали, Приятели, че аз това го очаквам, но не се предавам! Благодаря за оценките!
    Желая ви лека и творческа седмица!!
  • Но..., за тази "черта" е нужно..., да се продължи във времето на няколко десетилетия, все пак живеем в 21 век, около нас има лекари, така че, на есхатологията се гледа - като на старомодна останка от отдавна минали времена...!!!
  • За зима пишеш, но си в силата си - като зряло лято и стихове редиш.
    Кураж и поглед напред, Колич!
  • Всъщност споделеното в текста би могло да се случи и в по-топъл сезон от зимата, но през нея е най-закономерно - особено през вечната зима!
    Харесах, Никола!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...