19 ene 2011, 14:33

Иди ги разбери мъжете:)

1.7K 0 6

След периода, във който

 осъзнах

 твоите изстинали чувства.

Реших да се боря до крах

и  се подложих на "изкуство".

Спестените средства навих

на руло

 и без грам драматургия

 на сцена поставих телò

за пластична хирургия.

Времето мина в лъжа,

казала бях,

че при мама отивам.

Плаках и малко сърбя.

Но красотата ще ми отива.

''Мило, прибирам се днес.

Изненада!

 Ще готвя вечеря.

И да подсиля твоя интерес -

място няма ти да си намериш.''

 

Ще се загуби някъде из мен,

все пак съм чисто нова

и прекрасна.

Ще се прехласва до следващия ден,

отново влюбен ще е,

диагноза ясна.

 

Усмихвам се  пред него за разкош.

Той пуска виното и чупи

 бутилката

 и с крясък лош

 ме пита:

''Ти луда ли си, или глупава?''

 

Аз мигам с тройни клепки и рева.

''Нали ти  все такива ги оглеждаше?

Аз исках да съм перфектната жена.

Като в списанията,

които  преглеждаше...''

 

''Не си разбрала нещо ти.

Страничното, различното е друго.

След теб не искам върволица да върви,

не може ли просто да си ми съпруга?

 

 

(Мъжете ли? Иди ги разбери:)))

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих. Поздрави! Такива са, наистина не знаят какво искат.
  • Много е добро!Поздравления
  • Сменила си носа.Поставила трапчинки
    Умело силикон.Снага като топола...
    Не си сменила само единствено причината
    за загуба на средства и изтърпяна болка...

    Браво и от мен!
  • Знаем какво искаме, но да е само за нас!
    Поздравления за хубавия стих !
    Усмихна ме, Ниела!
  • Ей такива са мъжете,не знаят какво искат!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...