Jan 19, 2011, 2:33 PM

Иди ги разбери мъжете:)

1.7K 0 6

След периода, във който

 осъзнах

 твоите изстинали чувства.

Реших да се боря до крах

и  се подложих на "изкуство".

Спестените средства навих

на руло

 и без грам драматургия

 на сцена поставих телò

за пластична хирургия.

Времето мина в лъжа,

казала бях,

че при мама отивам.

Плаках и малко сърбя.

Но красотата ще ми отива.

''Мило, прибирам се днес.

Изненада!

 Ще готвя вечеря.

И да подсиля твоя интерес -

място няма ти да си намериш.''

 

Ще се загуби някъде из мен,

все пак съм чисто нова

и прекрасна.

Ще се прехласва до следващия ден,

отново влюбен ще е,

диагноза ясна.

 

Усмихвам се  пред него за разкош.

Той пуска виното и чупи

 бутилката

 и с крясък лош

 ме пита:

''Ти луда ли си, или глупава?''

 

Аз мигам с тройни клепки и рева.

''Нали ти  все такива ги оглеждаше?

Аз исках да съм перфектната жена.

Като в списанията,

които  преглеждаше...''

 

''Не си разбрала нещо ти.

Страничното, различното е друго.

След теб не искам върволица да върви,

не може ли просто да си ми съпруга?

 

 

(Мъжете ли? Иди ги разбери:)))

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих. Поздрави! Такива са, наистина не знаят какво искат.
  • Много е добро!Поздравления
  • Сменила си носа.Поставила трапчинки
    Умело силикон.Снага като топола...
    Не си сменила само единствено причината
    за загуба на средства и изтърпяна болка...

    Браво и от мен!
  • Знаем какво искаме, но да е само за нас!
    Поздравления за хубавия стих !
    Усмихна ме, Ниела!
  • Ей такива са мъжете,не знаят какво искат!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...