Иди ги разбери мъжете:)
След периода, във който
осъзнах
твоите изстинали чувства.
Реших да се боря до крах
и се подложих на "изкуство".
Спестените средства навих
на руло
и без грам драматургия
на сцена поставих телò
за пластична хирургия.
Времето мина в лъжа,
казала бях,
че при мама отивам.
Плаках и малко сърбя.
Но красотата ще ми отива.
''Мило, прибирам се днес.
Изненада!
Ще готвя вечеря.
И да подсиля твоя интерес -
място няма ти да си намериш.''
Ще се загуби някъде из мен,
все пак съм чисто нова
и прекрасна.
Ще се прехласва до следващия ден,
отново влюбен ще е,
диагноза ясна.
Усмихвам се пред него за разкош.
Той пуска виното и чупи
бутилката
и с крясък лош
ме пита:
''Ти луда ли си, или глупава?''
Аз мигам с тройни клепки и рева.
''Нали ти все такива ги оглеждаше?
Аз исках да съм перфектната жена.
Като в списанията,
които преглеждаше...''
''Не си разбрала нещо ти.
Страничното, различното е друго.
След теб не искам върволица да върви,
не може ли просто да си ми съпруга?
(Мъжете ли? Иди ги разбери:)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
