Иди си, таен копнеж !

Залезът обагри акварелно небето,
но тиха печал скова сърцето;
цигарата дими забравена,
миражът в мъглата изгубен е.
В мигове пропилени скръбно очаквам
таен  копнеж, на болка обречен;
и в самотата си безмълвно заплаквам,
стих без думи  вятърът изрече...
Стига вече! - иди си от съня ми...
... грее в очите ти приказна нежност...
Стига вече! - иди си от дните ми...
... очите ти бълват
              пролетни бури и летни мълнии...
Иди си вече -
            аз искам да си истински -
                                                     а ти не си!...
Уморени крилата са,
             на мечта безнадеждна,
сринаха се зов и любов
              в тъмна бездна,
звездите в локвата блестят кално,
       ликът ти от мечтите си
               изтривам многострадално...


          06.12.2009