Иди си, таен копнеж...
Иди си, таен копнеж !
Залезът обагри акварелно небето,
но тиха печал скова сърцето;
цигарата дими забравена,
миражът в мъглата изгубен е.
В мигове пропилени скръбно очаквам
таен копнеж, на болка обречен;
и в самотата си безмълвно заплаквам,
стих без думи вятърът изрече...
Стига вече! - иди си от съня ми...
... грее в очите ти приказна нежност...
Стига вече! - иди си от дните ми...
... очите ти бълват
пролетни бури и летни мълнии...
Иди си вече -
аз искам да си истински -
а ти не си!...
Уморени крилата са,
на мечта безнадеждна,
сринаха се зов и любов
в тъмна бездна,
звездите в локвата блестят кално,
ликът ти от мечтите си
изтривам многострадално...
06.12.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени