8 jun 2012, 13:50

Идилийка

644 0 0

ИДИЛИЙКА

 

Щом плувне в небето луната 

и трепнат край нея звезди,

в миг посребрее тъмата 

и в тебе нахлуват мечти...

 

Замигат нестройни седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първият грях!

 

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката 

и гледат със лоши очи...

 

По-късно заспива селото.

Затварят си будни очи...

Полека затихва хорото 

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...