8 jun 2012, 13:50

Идилийка

638 0 0

ИДИЛИЙКА

 

Щом плувне в небето луната 

и трепнат край нея звезди,

в миг посребрее тъмата 

и в тебе нахлуват мечти...

 

Замигат нестройни седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първият грях!

 

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката 

и гледат със лоши очи...

 

По-късно заспива селото.

Затварят си будни очи...

Полека затихва хорото 

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...