8 июн. 2012 г., 13:50

Идилийка

641 0 0

ИДИЛИЙКА

 

Щом плувне в небето луната 

и трепнат край нея звезди,

в миг посребрее тъмата 

и в тебе нахлуват мечти...

 

Замигат нестройни седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първият грях!

 

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката 

и гледат със лоши очи...

 

По-късно заспива селото.

Затварят си будни очи...

Полека затихва хорото 

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...