Идилийка
ИДИЛИЙКА
Щом плувне в небето луната
и трепнат край нея звезди,
в миг посребрее тъмата
и в тебе нахлуват мечти...
Замигат нестройни седенки...
Редят се закачки и смях.
Притискат се влюбени сенки.
Целува се първият грях!
Усмихната щъка луната.
Нощта съучастно мълчи.
Заплискат русалки в реката
и гледат със лоши очи...
По-късно заспива селото.
Затварят си будни очи...
Полека затихва хорото
до третите селски петли!
28.10.1950г. Първомай
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
