ИДИЛИЙКА

Щом плувне в небето луната 

и трепнат край нея звезди,

в миг посребрее тъмата 

и в тебе нахлуват мечти...

Замигат нестройни седенки...

Редят се  закачки и смях.

Притискат се влюбени сенки.

Целува се първият грях!

Усмихната щъка луната.

Нощта съучастно мълчи.

Заплискат русалки в реката 

и гледат със лоши очи...

По-късно заспива селото.

Затварят си будни очи...

Полека затихва хорото 

до третите  селски петли!

     28.10.1950г. Първомай