ИДИЛИЙКА
Щом плувне в небето луната
и трепнат край нея звезди,
в миг посребрее тъмата
и в тебе нахлуват мечти...
Замигат нестройни седенки...
Редят се закачки и смях.
Притискат се влюбени сенки.
Целува се първият грях!
Усмихната щъка луната.
Нощта съучастно мълчи.
Заплискат русалки в реката
и гледат със лоши очи...
По-късно заспива селото.
Затварят си будни очи...
Полека затихва хорото
до третите селски петли!
28.10.1950г. Първомай
© Христо Славов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
