ИДИЛИЙКА
Щом плувне в небето луната
и трепнат край нея звезди,
в миг посребрее тъмата
и в тебе нахлуват мечти...
Замигат нестройни седенки...
Редят се закачки и смях.
Притискат се влюбени сенки.
Целува се първият грях!
Усмихната щъка луната.
Нощта съучастно мълчи.
Заплискат русалки в реката
и гледат със лоши очи...
По-късно заспива селото.
Затварят си будни очи...
Полека затихва хорото
до третите селски петли!
28.10.1950г. Първомай
© Христо Славов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
