4 sept 2007, 8:48

Идилия 

  Poesía
554 0 5
                      Идилия

Вълните морски се сливат с мокрия пясък,
нежният бриз гали палмовите листа,
тъмните дълбини отразяват лунния блясък
и сияние свети в капчици вода.

Тишината обгръща с нежност нощта
 с копринена своя обвивка,
 целува я и я милва с ръка,
 дарява й чиста усмивка.

Кристална роса утрото носи
сякаш е бистра сълза - 
богата и свежа, с мирис на рози,
отронена с обич и топлина.

Капка лазурна от сладки мечти,
които разказват за приказен рай,
където сърцето тъй силно тупти
и там любовта няма край.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??