Идилия
Вълните морски се сливат с мокрия пясък,
нежният бриз гали палмовите листа,
тъмните дълбини отразяват лунния блясък
и сияние свети в капчици вода.
Тишината обгръща с нежност нощта
с копринена своя обвивка,
целува я и я милва с ръка,
дарява й чиста усмивка.
Кристална роса утрото носи
сякаш е бистра сълза -
богата и свежа, с мирис на рози,
отронена с обич и топлина.
Капка лазурна от сладки мечти,
които разказват за приказен рай,
където сърцето тъй силно тупти
и там любовта няма край.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados