4 sept 2007, 8:48

Идилия

  Poesía
869 0 5
                      Идилия

Вълните морски се сливат с мокрия пясък,
нежният бриз гали палмовите листа,
тъмните дълбини отразяват лунния блясък
и сияние свети в капчици вода.

Тишината обгръща с нежност нощта
 с копринена своя обвивка,
 целува я и я милва с ръка,
 дарява й чиста усмивка.

Кристална роса утрото носи
сякаш е бистра сълза - 
богата и свежа, с мирис на рози,
отронена с обич и топлина.

Капка лазурна от сладки мечти,
които разказват за приказен рай,
където сърцето тъй силно тупти
и там любовта няма край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...