4 сент. 2007 г., 08:48

Идилия

862 0 5
                      Идилия

Вълните морски се сливат с мокрия пясък,
нежният бриз гали палмовите листа,
тъмните дълбини отразяват лунния блясък
и сияние свети в капчици вода.

Тишината обгръща с нежност нощта
 с копринена своя обвивка,
 целува я и я милва с ръка,
 дарява й чиста усмивка.

Кристална роса утрото носи
сякаш е бистра сълза - 
богата и свежа, с мирис на рози,
отронена с обич и топлина.

Капка лазурна от сладки мечти,
които разказват за приказен рай,
където сърцето тъй силно тупти
и там любовта няма край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...