4.09.2007 г., 8:48 ч.

Идилия 

  Поезия
599 0 5
                      Идилия

Вълните морски се сливат с мокрия пясък,
нежният бриз гали палмовите листа,
тъмните дълбини отразяват лунния блясък
и сияние свети в капчици вода.

Тишината обгръща с нежност нощта
 с копринена своя обвивка,
 целува я и я милва с ръка,
 дарява й чиста усмивка.

Кристална роса утрото носи
сякаш е бистра сълза - 
богата и свежа, с мирис на рози,
отронена с обич и топлина.

Капка лазурна от сладки мечти,
които разказват за приказен рай,
където сърцето тъй силно тупти
и там любовта няма край.

© Виктория Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??