4 dic 2008, 9:28

Идилия 

  Poesía
590 0 1
Обидно жалка му изглежда,
когато тръгва да наказва!
Изписва му такива вежди,
че не е за разказване!

Партньор по трудна съвместимост,
ядът и вкарва го във роля,
властта и непоколебима
''наказва'' го на воля!!!

А той направо се разнежва
от свободата подарена.
Без изстрели и без сражение,
с една, единствена ранена...

По навик бързо се изнизва,
играе роля на неискан,
а само неговата риза
на стола хвърлена е истина.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??