Dec 4, 2008, 9:28 AM

Идилия 

  Poetry
591 0 1
Обидно жалка му изглежда,
когато тръгва да наказва!
Изписва му такива вежди,
че не е за разказване!

Партньор по трудна съвместимост,
ядът и вкарва го във роля,
властта и непоколебима
''наказва'' го на воля!!!

А той направо се разнежва
от свободата подарена.
Без изстрели и без сражение,
с една, единствена ранена...

По навик бързо се изнизва,
играе роля на неискан,
а само неговата риза
на стола хвърлена е истина.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??