17 jul 2013, 23:35  

Идилия

  Poesía
578 0 0

        

 

 

 

   ИДИЛИЯ

                       (откъс)

 

 

Той,

морският вълк –

                             беше някога,

                                                    за някои

                  принца от щастлива звезда...

Тя,

приказна фея –

                             беше някога,

                                                      за някои

                          красива, фатална жена...

              А сега...

Той –

стана капитан

          на кристално–жълта подводница,

    с чаша ракия в ръка,

                                          вместо компас...

Тя –

стана 

              най–обикновена сводница,

    с все още стройни крака,

                    но вече с поизмачкан анфас...

 

 

 

                                                                                             23 февруари, 2005 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Порчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...