17 июл. 2013 г., 23:35  

Идилия

583 0 0

        

 

 

 

   ИДИЛИЯ

                       (откъс)

 

 

Той,

морският вълк –

                             беше някога,

                                                    за някои

                  принца от щастлива звезда...

Тя,

приказна фея –

                             беше някога,

                                                      за някои

                          красива, фатална жена...

              А сега...

Той –

стана капитан

          на кристално–жълта подводница,

    с чаша ракия в ръка,

                                          вместо компас...

Тя –

стана 

              най–обикновена сводница,

    с все още стройни крака,

                    но вече с поизмачкан анфас...

 

 

 

                                                                                             23 февруари, 2005 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Порчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...