Jul 17, 2013, 11:35 PM  

Идилия

  Poetry
580 0 0

        

 

 

 

   ИДИЛИЯ

                       (откъс)

 

 

Той,

морският вълк –

                             беше някога,

                                                    за някои

                  принца от щастлива звезда...

Тя,

приказна фея –

                             беше някога,

                                                      за някои

                          красива, фатална жена...

              А сега...

Той –

стана капитан

          на кристално–жълта подводница,

    с чаша ракия в ръка,

                                          вместо компас...

Тя –

стана 

              най–обикновена сводница,

    с все още стройни крака,

                    но вече с поизмачкан анфас...

 

 

 

                                                                                             23 февруари, 2005 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Порчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....