ИДИЛИЯ
(откъс)
Той,
морският вълк –
беше някога,
за някои
принца от щастлива звезда...
Тя,
приказна фея –
беше някога,
за някои
красива, фатална жена...
А сега...
Той –
стана капитан
на кристално–жълта подводница,
с чаша ракия в ръка,
вместо компас...
Тя –
стана
най–обикновена сводница,
с все още стройни крака,
но вече с поизмачкан анфас...
23 февруари, 2005 г.
© Пламен Порчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
