Jul 17, 2013, 11:35 PM  

Идилия

  Poetry
582 0 0

        

 

 

 

   ИДИЛИЯ

                       (откъс)

 

 

Той,

морският вълк –

                             беше някога,

                                                    за някои

                  принца от щастлива звезда...

Тя,

приказна фея –

                             беше някога,

                                                      за някои

                          красива, фатална жена...

              А сега...

Той –

стана капитан

          на кристално–жълта подводница,

    с чаша ракия в ръка,

                                          вместо компас...

Тя –

стана 

              най–обикновена сводница,

    с все още стройни крака,

                    но вече с поизмачкан анфас...

 

 

 

                                                                                             23 февруари, 2005 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Порчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....