3 jul 2009, 19:35

Идилия

  Poesía » Civil
869 0 1

Аз живея в райски кът:

пред блока плочки изпочупени,

по улицата - черен път,

отпадъци лежат натрупани.

От балкона - гледка чудна:

строителите цял ден псуват,

а нощем пък лежа си будна,

защото котките мърсуват.

Сутрин рано, от строежа,

будят ме със шум проклет;

двама цигани се ежат

покрай кофите за смет.

Витрината ми е мишена

за пясък и за кални пръски -

със скорост леко превишена

колите минат ли, я пръскат.

Стоя отвънка и въздишам,

опитвам се да измета,

от прах не мога и да дишам,

но какво ли от това.

Партиен офис е до моя,

с плакати, пълни с обещания,

а пък до него, на завоя,

е път за оф-роуд състезания:

затъват автомобилисти

и гумите въртят в калта,

но пък на смели мотористи

трасето ще е по вкуса...

А бе, живея в райски кът,

какво седя и се оплаквам,

дали ще има някой път

промяна? Вече не очаквам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много вярно си описала тъжната идилия на градската среда.
    Бъди щастлива, че поне морето е близо до теб! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...